Бележки от сърцето на световната индустрия за жива музика
Лондон. Royal Lancaster Hotel.
В края на февруари фоайето на хотела отново се превърна в своеобразен кръстопът на световната концертна индустрия. Мениджъри на артисти, агенти, концертни и фестивални организатори, билетни платформи и представители на музикални асоциации от десетки държави се събраха за ежегодната International Live Music Conference (ILMC).
В рамките на няколко дни разговорите се водят навсякъде – в залите за провеждане на различните панели, по коридорите, на импровизирани срещи между асоциациите, на всяка маса, стол, всеки ъгъл, дори около кафе машината. ILMC е едно от малкото места, където цялата екосистема на живата музика се среща и живее за малко заедно - на едно място.
За „Сдружение Сцена Музика“ това участие беше възможност не само да се срещне лично „със себеподобните“ и участва в разговорите, които оформят бъдещето на индустрията, но и да си докажем, че глобалните тенденции не ни подминават, а напротив ние сме част от тях.
Темите на разговорите се много по-широки от локалното боричкане и повтаряне на мантри, които целят да оправдаят един или друг тесен интерес, а темите за турнета, публики, билети и маркетинг са фокусирани върху развитието на индустрията вместо усвояването на фондове.
Музиката като икономическа индустрия
Една от най-силните линии на конференцията беше икономическото значение на живата музика. Тема, която винаги е била важна при формирането на различни глобални или регионални политики.
Все повече държави са започнали да измерват реалния икономически ефект на концертната индустрия – не само чрез продажбите на билети, но и чрез туризма, заетостта и изграждането на цялата инфраструктура около събитията.
Представените данни от Италия например показват, че между 2019 и 2024 г. секторът на живата музика се е разраснал значително – броят на концертите и аудиторията почти се удвояват, а добавената стойност за икономиката достига стотици милиони евро.
Това поставя индустрията на живата музика редом до спортните и туристическите сектори като важен икономически двигател.
В този контекст една реплика от дискусиите прозвуча особено ясно:
“We are seeing a major intersection between where the economic impact is created and where the funding actually goes.”
С други думи – концертната индустрия създава огромна икономическа стойност, но често финансирането и публичната подкрепа не следват този ефект.
Малките клубове – големият въпрос
Една от темите, която обедини участниците от различни държави, беше съдбата на малките концертни зали и клубове.
Те са мястото, от което започват почти всички музикални кариери и младите таланти се учат на основните неща. И ако приемем, че стадионите и големите поляни са върхът на пирамидата, клубовете са нейната основа.
Затова не е случайно, че в разговорите често се повтаряше, че оцеляването на малките и независими места за провеждане на концерти е фундаментално за цялата екосистема на живата музика.
Без клубна сцена няма нови артисти, няма развитие на музикалната култура и в крайна сметка няма бъдещи звезди.
В последните години бяха създадени (в това число и у нас) много асоциации, които вече работят активно за създаването на модели, гарантиращи устойчивостта на този сегмент от индустрията.
Турнетата след Brexit
Нито една дискусия за европейската музикална индустрия днес не може да мине без темата за Brexit.
След излизането на Великобритания от ЕС турирането в Европа се усложни и за двете страни. Визи, работни разрешителни, карнети за техника и различни национални регулации създават нови бариери пред международните турнета на артистите.
Затова се появяват нови инициативи за културно сътрудничество между Европа и Великобритания. Сред тях е и Cultural Exchange Coalition, която цели изграждането на по-добра рамка за културен обмен и мобилност на артистите.
За това и по време на дискусията по тази тема проблема бе формулиран много ясно:
„Културният обмен е много добър на теория, но трябва да премахнем бариерите, които правят пътуването на артистите толкова трудно.“
Тази формулировка показва колко тясно е свързана музикалната индустрия с регулациите и политическите решения.
Индустрията започва да инвестира в себе си
Интересна идея, която се обсъжда активно във Великобритания, е ticket levy – малка доброволна добавка към цената на билета, която се използва за финансиране на фонд за развитие на индустрията.
Средствата от този фонд се използват за:
• подкрепа на нови артисти
• развитие на концертната инфраструктура
• програми за достъп до музикалната индустрия.
Това е пример как секторът започва да мисли колективно за собственото си бъдеще, вместо да разчита единствено на държавна подкрепа.
Не трябва да се забравя, че до тук се стига след 40 годишна систематична работа при създадени и постоянно усъвършенствани модели за саморегулация на индустрията. При системи следващи модела „всеки сам си знае“ такава и нейното реализиране ще доведе до допълнително усложняване на процесите за устойчиво развитие на сектора.
Битката за вниманието на публиката
Маркетингът също беше сред най-дискутираните теми.
Днес промоутърите работят в среда, в която каналите за комуникация са повече от всякога, а вниманието на публиката е силно фрагментирано.
Обявяването на събития все по-често се случва чрез социални мрежи и алгоритми, а не чрез традиционните канали на предлагане на информация.
Не случайно ситуацията може да се обобщи по следния начин:
„Маркетингътима повече канали от всякога. Истинското предизвикателство е как да останем гъвкави и адекватни в постоянно променящата се среда.“
Инструментите стават по-мощни, но и конкуренцията за вниманието на публиката е все по-голяма. Бюджетирането се сблъсква с проблема, че често разходите са по-високи и трудно предвидими.
Индустрията зад сцената
Друг важен аспект, който често остава извън публичния разговор, е огромната инфраструктура зад всяко турне. Концертите не са само артисти и сцена. Те включват десетки професии – технически екипи и логистика, обслужване и продукция, медицински екипи и сигурност, комфорт на публиката и още други.
Както беше формулирано по време на дискусиите тази индустрия ангажира хиляди хора зад кулисите на всяко събитие. Частни структури, държавна администрация, служители и хора със семейства.
Нашите изводи като асоциация
Участието в ILMC38 даде на „Сдружение Сцена Музика“ възможност да погледне българската сцена в по-широк международен контекст.
От разговорите с колеги от различни държави се затвърдиха и откроиха няколко важни извода:
Първо, индустрията на живата музика вече все по-ясно се възприема като икономически сектор, а не само като културна дейност. Данните за икономическия ефект стават ключов инструмент в диалога с институциите.
Второ, ролята на браншовите асоциации е все по-важно и се засилва. В много държави именно те са двигателят на инициативи, които защитават интересите на индустрията и създават нови модели за устойчиво развитие.
Трето, международното сътрудничество e по-важно от всякога. В свят, в който границите са все по-малко, а турнетата, артистите и публиката са все по-мобилни, индустрията трябва да мисли глобално.
В заключение
На ILMC38 видяхме индустрия, която е едновременно силна и в процес на трансформация.
Сред ключовите теми, които определят бъдещето на сектора, са:
• икономическото значение на живата музика;
• устойчивостта на малките концертни зали;
• турирането и регулациите след Brexit;
• новите модели за финансиране на индустрията;
• дигиталната трансформация на маркетинга;
• социалната роля на музикалния сектор;
За "Сдружение Сцена Музика“ това участие беше важна стъпка към по-активното включване и дефиниране на интересите на българските организатори в международния разговор за бъдещето на живата музика.
Разговорът тепърва ще става още по-важен.
